0(0)

Портрети на Исус

  • от office
  • Ниво на курса: Средно
  • Duration 15h
  • Записали курса 1
  • Последна актуализация 28.08.2019

Описание

ПРЕДГОВОР

Казват, че с една снимка може да се изрази повече, отколкото с хиляда думи. Снимките несъмнено са способни да улавят и запечатват определен момент от живота ни. Спомням си една снимка – двамата със съпругата ми вървим по пътека в летен ден, синът ни е на раменете ми. Споделяме мечтите си, без да знаем какво ни очаква. Тогава синът ни беше на две години. Колко малък е бил, а ние – колко млади! Сега той е на двайсет и една. Животът му тръгна в посока, която изобщо не очаквахме да поеме. Учи в голям университет, готви се за кариера и вече не живее у дома. Липсва ни. На снимката е запечатан животът ни в друго време и на друго място.

Снимките са способни да ни напомнят откъде сме тръгнали, през какво сме минали, какви са били чувствата и преживяванията ни, в моментите, когато са правени. Те ни връщат към нашите мечти. Ако можехме тогава да знаем това, което знаем днес!

Библията е запечатала много мигове от живота на различни хора. Когато я четем, сякаш разглеждаме албум със снимки: някои от тях ни разкриват героични истории, други трагични, взети от реалния живот на отделни личности. Библията не “разкрасява” истината, но ни сблъсква с действителните трудности, които тези хора са срещали по своя път. Тя ни разкрива един Бог, който ни обича, желае да достигне до нас и да ни спаси. Целта й е да ни научи как би трябвало да постъпваме, когато срещнем трудности или изпаднем в подобни ситуации.

 

Евангелието на Йоан – “Евангелието на вярата” в най-голяма степен ни разкрива Божията любов към хората и техния път към вярата. Основна тема на книгата е вярата в Божия Син. Ключовият пасаж в нея е 20:30-31, откъдето разбираме, че Йоан описва чудесата, извършени от Исус, за да предизвика читателя да повярва в Него. Тези, които истински вярват в Христос – приемат Го, следват Го, изпълняват думите Му, доверяват Му се, ще бъдат свидетели на същите чудеса и в своя живот. В Йоановото Евангелие са описани седем специално подбрани чудеса, които предхождат смъртта и възкресението на Исус Христос. Те ни разкриват личността на Господ Исус във взаимоотношенията Му с тези, които вярват в Него и онези, които отказват да повярват. Всяко от тези чудеса е портрет на Спасителя, запечатал различни моменти от живота Му. Всяко от тях ни показва защо да вярваме в Него.

Първото чудо (2:1-11), описано единствено в Евангелието на Йоан, ни разказва как Исус превръща вода във вино. Виното получено в миг на око е много добро – по-добро от отлежалото. Всичко, което прави Исус има високо качество и вечна стойност. Чрез това чудо Исус ни се разкрива като истинския източник на дълбока вътрешна радост.

Второто чудо (4:46-54) е изцелението на сина на царския чиновник. То ни представя Исус като Един, Който владее над пространството и разстоянието – в момента на изцелението болното момче е на разстояние повече от 30 километра. Тук Исус ни се разкрива като наш изцерител, който ни освобождава от физическите ни и духовни немощи.

Третото чудо (5:1-9) ни разказва как Исус изцелява мъж, сакат от 38 години. Исус пита мъжът дали иска да оздравее. Изглежда сякаш отговорът е очевиден, но от този въпрос разбираме, че се изисква доверие и вяра в Христос, за да може Той да действа в нас. Тук Исус се представя като Един, Който владее над времето и е способен да възстанови нашия опустошен живот.

Четвъртото чудо (6:1-14) описва как Исус нахранва пет хиляди души. Така Той ни показва, че се грижи за нас и е способен да посрещне всичките наши нужди – материални и духовни. Като нахранва огромно множество хора, само с два хляба и няколко риби, Христос ни учи, че може да осигури, както качестовото, така и нужното количество.

Петото чудо (6:16-21) ни разказва как Исус ходи по водата. Има силна буря. Учениците Му се страхуват за живота си. Исус се приближава към тях, ходейки по водата и така им демонстрира властта Си над природата и природните закони. Христос ни се разкрива като наш закрилник и ние, Неговите последователи, трябва да се научим да Му се доверяваме, когато страх и съмнения атакуват сърцата ни.

Шестото чудо (9:1-12) е изцеляването на човек, сляп по рождение. Тук Божият Син ни разкрива Своята власт над страданията и неудачите. Той изпълва със светлина живота ни, отваря духовните ни очи, за да видим кой е Той и да повярваме в Него.

Седмото чудо (11:1-46) е възкресяването на Лазар. Това чудо доказва съществуването на телесно възкресение, подлагано под съмнение от тогавашните религиозни водачи. Исус е победител над смъртта. Затова и ние, които Го следваме, ще посрещнем смъртта с увереност, че Той ще ни възкреси за нов живот.

Евангелието започва с класически пролог и завършва с поразителен епилог. И в двете Исус се разкрива като ЖИВОТ. Стихове 1:1-18, ни Го представят като извор на живот. 21 глава описва Христос като пазителя на живота, на онези, които Го следват. Прологът ни учи за въплъщението, епилогът – за истинското възстановяване, за Божието благоволение и опрощение в името на Исус.

Насладете се на тези уроци – девет портрета на Спасителя! Дано те послужат за укрепване на вашата вяра, и за духовно и емоционално израстване!

 

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН – ”Евангелието на вярата”

I. Заглавието на Евангелието буквално означава “според Йоан”. С други думи, това е Евангелието, разказано от Йоан. Въпреки че текстът е анонимен, много доказателства, и във, и извън него сочат за автор Йоан, сина на Зеведей.

 

А. Доказателства от текста на Евангелието

За читателя на Евангелието, е ясно, че авторът е палестински евреин. Той цитира Стария Завет (6:45; 13:18; 19:37). Наясно е с юдейските възгледи и традиции (1:19-49; 2:6,13; 3:25; 4:25; 5:1; 6:14-15; 7:26 и сл.; 10:22; 11:55; 12:13; 13:1; 18:28; 19:31,42). Познава отблизо Палестина (1:44,46; 2:1; 4:47; 5:2; 10:23; 11:45). Несъмнено е очевидец на събитията, които описва (1:29,35,43; 2:6; 4:40,43; 5:5; 12:1,6,12; 13:26; 19:14,20,23,34,39; 20:7; 21:6).

Пасажът 21:20,24 показва, че авторът е “ученикът, когото Исус обича” (вижте още 13:23; 29:26; 20:2; 21:7). Освен това знаем, че авторът е от най-близките ученици на Исус и е тясно свързан с Петър (13:23,24; 20:2-10; 21:2,7,20-23). Тъй като Яков отдавна е умрял като мъченик (Д.А.12:1-5) и Петър явно не е “обичаният от Исус ученик” (21:7), остава единствено Йоан да е авторът на това Евангелие.

 

Б. Външни източници

Автори от времето на ранната църква твърдят, че апостол Йоан, син на Зеведей, е автор на текста. Ириней Лионски (120-202 г. сл. Хр.) заявява: “ …както свидетелстват Евангелието и всички старейшини. Онези, които приемат вярата в Азия заедно с Йоан, ученика на Господ, потвърждават, че Йоан им е предал тези сведения”. (Ириней Лионски, Срещу ересите. 2.22.5.) Историкът продължава: “После, Йоан, ученикът на Господ, който се е облягал на гърдите Му, сам написва Евангелие по време на престоя си в Ефес, Азия”. (Срещу ересите. 3.1.1.) Ириней Лионски обобщава: “Тогава църквата в Ефес, която е основана от Павел и където Йоан остава до времето на император Траян (98-117 г. сл. Хр.), е истински свидетел на апостолската традиция”. (Срещу ересите. 3.3.4.)

Относно достоверността на Иринеевите текстове, историкът Евсевий твърди, че като свой източник е ползвал Поликарп Смирненски (70-155/60 г. сл. Хр.), който лично е познавал апостолите (Евсевий Кесарийски, Църковна история. 4.14.) Той цитира Ириней, който заявява, че е научил всичко това от Поликарп, а той на свой ред лично е познавал Йоан. (Писмо до Флорин. 1. 568.)

Теофил Антиохийски (115-188 г. сл. Хр.) пише: “И тъй, Свещеното писание ни учи, както ни учат и всички мъже на духа. Един от които, Йоан, казва: “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога”. (Теофил Антиохийски, До Автолик. 2:22). Климент Александрийски (190 г. сл. Хр.), Ориген (ок. 220 г. сл. Хр.), Иполит Римски (225 г. сл. Хр.), Тертулиан (ок. 200 г. сл. Хр.) и Мураториевият канон (170 г. сл. Хр.) единодушно приписват четвъртото Евангелие на Йоан, Зеведеевия син.

 

II. Кой е Йоан? И какво знаем за него от Евангелието?

 

А. Семейна среда

Йоан е син на Зеведей и брат на Яков (Марк 1:19). Заедно с баща си, брат си Андрей и Петър, той лови риба на Галилейското езеро. (Мат. 4:21; Лука 5:10). Името на майка му е Саломия, както показва сравнението на паралелни пасажи при Матей и Марк – Мат. 27:56 и Марк 15:40. Майка му може да е била сестра на Мария, майката на Исус (Йоан 19:25, Марк 15:40). Брат му Яков вероятно е по-голям, защото винаги се споменава пръв.

 

Б. Ученик на Йоан Кръстител

Йоан е от първите ученици на Йоан Кръстител. Последва Христос, след като Го среща във Витания, отвъд река Йордан (Йоан 1:35-42).

 

В. Ученик на Исус

Йоан придружава Исус при първата му обиколка из Галилея (2:2), а по-късно е от тези, които изоставят риболова, за да ловят човеци (Мат. 4:19-21). Исус нарича него и брат му Яков “синове на гърма” (Марк 3:17; Лука 9:54). Двамата с брат му Яков присъстват на Преображението (Мат.17:1). Йоан заема почетно място на Тайната вечеря (Йоан 13:23), очевидец е на процеса срещу Исус (18:15-16) и разпъването Му на кръста (19:26-27). Поема отговорността за майката на Исус, след като сам Той я поверява на неговите грижи. Когато стига до празната гробница на Исус, “видя, и повярва” (20:8).

 

Г. Водач в ранната Църква

Йоан участва в много от събитията в Деяния (3:1-11; 4:3-21; 8:14-25). Заедно с Петър и Яков е смятан за един от стълбовете на ранната Църква (Гал. 2:9).

Ириней свидетелства, че Йоан живее в Ефес, където служи като епископ и пише Евангелието си (Ириней Лионски, Срещу ересите. 3.1.3). Поликарп, епископ на Смирна, потвърждава, че лично е познавал евангелиста.

Именно в Ефес (ок. 90 г. сл. Хр.) Йоан пише трите си послания. По-късно, през петнайсетата година от царуването на Домициан, е пратен в изгнание на остров Патмос (Срещу ересите. 3.18), където в края на Домициановото управление (Срещу ересите. 5.3.3), пише книгата Откровение (Откр.1:9). Викторин от III век отбелязва в коментарите си върху Откр.10:11, че Йоан е написал Откровението (ок. 95-96 г. сл. Хр.) на остров Патмос и е бил освободен след убийството на Домициан през 96 г. сл. Хр.

Когато се завръща от Патмос, Йоан отново живее в Ефес (Срещу ересите. 3.20). През последните години от живота си посещава азиатските църкви, сам служи и ръкополага старейшини (Срещу ересите. 3.25). Според Ириней Лионски, Йоан живее в Ефес до времето на император Траян (98-117 г. сл. Хр.). Поликрат, епископ на Ефес (189-198 г. сл. Хр.), твърди, че Йоан е погребан в Ефес (Срещу ересите. 3.31).

 

III. Какво може да се каже за първите читатели, на които пише Йоан? Еврейските понятия и целият контекст показват, че авторът на Евангелието има юдейско мислене, а тексът е насочен към юдеите извън страната (вижте 1:41; 4:25; 7:35; 10:16; 11:52; 20:31). И макар авторът да се обръща към юдеите от диаспората, универсалното звучене на текста (3:16; 10:16; 12:32) подсказва, че кръгът на вероятните читатели не бива да се ограничава. Читатели на Евангелието са Христовата Църква и всички хора. Най-вероятно е написано през втората половина на първи век, ок. 85-90 г. сл. Хр.

 

IV. Какво може да се каже за историческата обстановка? Знаем, че Евангелието е написано в град Ефес (Срещу ересите. 3.1.1). Това е краят на натоварен път за кервани. Ефес е сред трите основни пазарни центрове на Изтока по онова време (наред с Антиохия и Александрия). Той е седалище на римската управа за тази провинция и е известен с множеството измамни религии, които процъфтяват в него (тук е храмът на Диана/Артемида).

 

V. Географски мястото на действието явно е свързано със служението на Исус в Галилея, Самария и накрая – в Юдея и Ерусалим. Най-голяма част от описаните събития се случват в Юдея и Ерусалим.

 

VI. Целта на Евангелието от Йоан ясно е представена в 20:30-31: “А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са записани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ Текстът е предназначен да допълни първите три (синоптични) Евангелия и да представи ортодоксалното учение за личността и делото на Христос, като вдъхнови читателите за вяра и живот в Него. Някои от основните идеи в тези стихове прозират в цялата книга като свързващи нишки, които целят да доведат читателя до жива вяра в Исус.

 

А. ”…тези знамения.”

В Евангелието се описват седем чудеса, които Исус Христос извършва преди възкресението Си и които разкриват нещо ново и особено важно за личността Му. Тези чудеса са наречени “знамения”. Знамението (на гръцки семейон) е белег, израз на важна истина или реалност. На гръцки за “чудо” се използват и други думи – например дюнамис, което значи “мощ”, терас – “удивление” или ергон – “дело”. Всички те носят дълбок и многопластов смисъл. Но думата семейон говори за необходимостта читателят да надникне отвъд чудото, да види духовния смисъл или истината, която то разкрива. Седемте чудеса в Евангелието са представени така, че всяко разкрива една истина за същността на Спасителя.

Тези седем чудеса са преди всичко “знамения”, защото поставят акцент върху онези истории от служението на Исус, чрез които Той изявява Своята върховна власт над житейските несгоди, с които човек не е в състояние да се справи. Качеството, пространството, времето, количеството, природните закони, страданието и смъртта са все неща, които ограничават човека. Всекидневното ни съществуване е борба с тези ограничения. Властта на Христос над тях, разкрита в описаните събития, наречени знамения, е доказателство за божествеността Му и ключ за разбиране на онова, което авторът е искал да каже за Него.

 

Б. ”…за да повярвате.”

Вярата (пистеуо) е ключова тема в текста. Това е Евангелието на вярата. Някои хора смятат, че да вярваш означава да приемеш, че нереални неща са истина. Колкото по-невероятно е това, в което вярваме, толкова по-голяма “вяра” имаме. Но така обезценяваме вярата и я слагаме в една категория с нещата, които просто не разбираме. Други я принизяват до интелектуално съгласие или приемане въз основа на определени познания. Те вярват в Бога, защото разбират нуждата от основополагащ принцип или първичен тласък за сътворението. Но тази вяра няма нищо общо с всекидневния им живот. Според Библията вярата означава да обвържеш целия си живот с истината, в която вярваш. Следователно да вярваме в Исус Христос, означава да живеем отдаден на Него живот. Думата “вяра” е използвана 98 пъти в Евангелието и означава упование, пълно посвещение или истинска зависимост. Синонимите на “вяра” включват глаголите “приемам” (1:12; 3:36) и “пребъдвам” (15:1-10).

Естествено, когато има знамения, са възможни две реакции – приемане или отхвърляне, вяра или неверие. В книгата авторът представя внимателно тезата за вярата и антитезата за неверието. И двете понятия са развити в Евангелието, и то чрез постоянна градация, за да бъде убеден читателят да приеме истинската, спасителна вяра. Седемте чудеса, които Исус извършва, са свързани с много разговори на Божия Син с учениците Му, с последователи и с някои отделни събеседници. При всички тези случаи вярата се заражда въз основа на лично свидетелство и се потвърждава чрез собствения опит на човека, но се усъвършенства единствено и само във Възкресението. Йоан показва, че има вяра, която не е спасителна. Някои може да твърдят, че вярват, но всъщност да нямат нищо общо със Спасителя! Евангелистът свидетелства, че напредъкът във вярата може да спре във всеки момент и така тя да остане неосъществена докрай.

 

В. ”…че Исус е Помазаникът, Божият Син.”

Чрез името “Христос” (или Помазаникът) Исус е характеризиран като обещания Месия. Това е старозаветно име, което говори за божественост (5:18). Дори враговете на Исус признават твърденията Му за Неговата същност. Много пъти в това Евангелие Исус говори за Себе Си, като за Бог.

Обектът на спасителната вяра е личността и делото на Исус Христос – Спасителят. Субект на спасителната вяра са думите на Исус и на Неговите апостоли – думи, които по Божия промисъл са запазени, защитени и предадени в достатъчна степен в Библията, за да могат всички поколения да ги четат и да откликват на тях.

 

Г. ”…да имате живот.”

Целта на вярата е животът. Това е и крайната цел на Йоановото Евангелие. Представата за живота (зое) е свързана както с качеството (5:24; 10:10; 17:3), така и с количеството (3:16,36), които са непостижими за човека ако е далеч от Бога. Това е истинският живот, такъв какъвто го е промислил Създателят, противопоставен на биологичния живот (биос), който има само физически и социален смисъл и е откъснат от изпълващото присъствие и промисъла на Бога. Определен така, истинският живот се състои от различни елементи. Той включва съзнанието, защото няма познание без съзнателно съществуване. Друг негов елемент е взаимодействието, защото човек не може да възприеме онези неща, с които не е във взаимодействие. Включва и последователност или продължителност, защото познаването на Бога предполага съществуване заедно с Него. Този живот означава развитие, защото познаването на Бога трябва да расте. “Вечният” живот (17:3) е крайният резултат от спасителната вяра и цел на поучението в това Евангелие. Седемте чудеса на Исус разкриват нещо ново и неочаквано за Спасителя, за да събудят спасителна вяра в умовете и сърцата на читателите, която да ги доведе до истинския Живот!

 

VII. Аргументацията в Евангелието следва развитието на вярата и неверието. В пролога (1:1-18) Йоан въвежда основната тема и най-важните факти за Христос.  Той е въплътеното, вечно Божие Слово и хората откликват на Него по различни начини.

В този пролог са въведени и други подтеми – за светлината и тъмнината, за живота, свидетелството и любовта. В 1:19-4:54 е представено началото на вярата. Виждаме как хората отвръщат на Христовия призив – не само юдеите, а и езичниците. Ключовият стих в този откъс е 4:42. В 5-12 гл., Йоан проследява развитието на неверието. 5 и 6 гл. са посветени на противоречието, 7-11 гл. – на конфликта, а 12 гл. – на кризата. В 13-17 гл. се описва укрепването на вярата. В центъра стоят взаимоотношенията: взаимоотношения с Бог Отец (чрез, които осъзнаваш кой си), взаимоотношения с Христос (означават да останеш верен), взаимоотношения с ближните (означават да обичаш). В 18-19 гл. се разкрива връхната точка на неверието, макар че и тук Исус продължава да е Победител, не жертва. Христос се предава доброволно и въпреки това има пълен контрол над всичко. В 20 гл. е предадено утвърждаването на вярата на учениците след възкресението. За да имаме истинска, спасителна вяра трябва да вярваме във възкръсналия Христос! И накрая, в 21 гл. се разкриват отговорностите на вярата. Вярващите са призовани да служат един на друг и в основата на служението им да стои тяхната любов към Христос.

 

VIII. Основната идея на тази книга може да се определи  най-просто така: Исус идва, за да ни донесе светлина, а чрез нея живот, та да се научим да обичаме (13-21 гл.). Понятието за светлината се разкрива в 1:1-9; 3:19-21; 8:12; 9:1-5; 11:9-10 и 12:35-36,46-50. Понятието за живота е представено в 10:10; 5:21; 6:33,63; 5:39-40; 7:2,3; 3:16; 8:12; 11:25-26. И накрая, понятието за любовта се разглежда в 13:14-15,34-35; 14:9; 17:23.

 

IX. Очевидно темата на Йоановото Евангелие е “вяра в Исус, Месия и Син Божи.” Ключов стих на книгата е 17:3.

Теми в този курс

19Уроци15h

Урок 1

Исус е извор на живот
Въпроси – Урок 1
Бележки и Изводи – Урок 1

Урок 2

Урок 3

Урок 4

Урок 5

Урок 6

Урок 7

Урок 8

Урок 9

Заключение

Placeholder
Безплатно